Народната традиция нарича Васильовден още и Сурваки
Сурваки, Сурва , Васильовден, Нова година е български национален празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
На този ден православната черква отбелязва паметта на св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и така нататък (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне).
Българската православна черква отбелязва този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в интервала на така наречен Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно главният дял от практиките и обичаите, присъщи за този празник, са в директна връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
На празничната софра са наложителни ястията от свинско месо, които главно я отличават от тази на Бъдни вечер.
Широко публикувани в националната традиция са брачните гадания при започване на новата година, осъществявани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да резервират първия залък от баницата или погачата, с цел да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; имат вяра, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите девойки (в Софийско и ергените) вечерта против празника вършат „ мостове “ – трансферират пръчки през някой бързей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си сватбен сътрудник, с който минават дружно по „ моста “.
Сурвакане
Основният бит, който се извършва на Сурваки е така наречен „ сурвакане “. Изпълняван е на всички места из българските етнически територии, както и измежду живеещите отвън тях българи. Сурвачката или сурвакницата е украсена дрянова клонка, с която по остарял български обичай хората взаимно се " урвакат " на Нова година с пожелания за здраве, благополучие, благодат и така нататък
Обичаят се състои в обредното обхождане на избрана територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „ сурвакари “ – дребни момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на фамилията (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и изобилие. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Вярва се, че с пожеланията се прогонват злите сили, които вилнеят по време на " мръсните дни ". В знак на признателност домакините подаряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
На Васильовден честват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.
На този ден православната черква отбелязва паметта на св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската черква, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и така нататък (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне).
Българската православна черква отбелязва този празник с празнична литургия. Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в интервала на така наречен Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно главният дял от практиките и обичаите, присъщи за този празник, са в директна връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
На празничната софра са наложителни ястията от свинско месо, които главно я отличават от тази на Бъдни вечер.
Широко публикувани в националната традиция са брачните гадания при започване на новата година, осъществявани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да резервират първия залък от баницата или погачата, с цел да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; имат вяра, че ще се омъжат за човек със същото име. На някои места младите девойки (в Софийско и ергените) вечерта против празника вършат „ мостове “ – трансферират пръчки през някой бързей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си сватбен сътрудник, с който минават дружно по „ моста “.
Сурвакане
Основният бит, който се извършва на Сурваки е така наречен „ сурвакане “. Изпълняван е на всички места из българските етнически територии, както и измежду живеещите отвън тях българи. Сурвачката или сурвакницата е украсена дрянова клонка, с която по остарял български обичай хората взаимно се " урвакат " на Нова година с пожелания за здраве, благополучие, благодат и така нататък
Обичаят се състои в обредното обхождане на избрана територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „ сурвакари “ – дребни момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на фамилията (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и изобилие. Самото сурвакане се явява един тип продължение на коледарските благословии. Вярва се, че с пожеланията се прогонват злите сили, които вилнеят по време на " мръсните дни ". В знак на признателност домакините подаряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.
На Васильовден честват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ